Лесно

    Лесно ли слизаш по откраднати стълби?
    Страхливо ли крачиш към нечий керван?
    Пленяваш нещастните с изкуствени сълзи,
    но пътуваш, както винаги, сам.

    Лесно ли влизаш в чужди затвори,
    без да открехваш, дори малко, вратите?
    Страхливо вземаш от горящи обори
    красиви парчета от целта на стрелите.

    Не лежиш вече по гръб и засмяна -
    искаш да спиш, да останеш - за миг поне - няма.
    Лесно ли бе да оставя без мен да мечтаеш?
    Страх ме бе да съм с теб, когато желаеш.

    Уморих се от тъжен рев сред ръцете,
    търсещи само капчица дъжд!
    Искам да скрия в небето крилете,
    но, заедно с това, да остана все същ.