САМОТА

   Вече нямам сърце - отнеха ми го! Ще попитате кой?! Не знам. Както не знам защо съм "аз", както нямам представа защо споделям с вас това, така и не бих могъл да узная, кой открадна, изтръгна туптящото ми сърце. Туптящо с все сила. Кръвта, благодарение на него, течеше по вените ми. Минаваше през най-различни перипети, за да дава и подържа живот.
   Усещам дупката в себе си, боли ме. Изпитвам ужасни болки, мъча се. Кръвта стои застинала по кръвоносните ми съдове, а аз умирам от болка. Знам, че този, който е взел сърцето ми ще се върне - рано или късно, и тези мъки ще отминат. Но сега не усещам нищо друго, освен болка. Ах, ще се разкъсам!
   Наистина си давам сметка, колко е страшен моментът преди смъртта. Уплаха, стрес - иска ми се да умра по-скоро. Но, все пак, ще реабилитират отнетото и аз отново ще мога да се движа! Пак ще има мигове на болка - дали душевна, дали физическа, без значение - тя ще е временна. А тук, сега, в този миг аз унищожавам мечтите и спомените в мозъка си, за да осигуря пространство на болката и тя да се впие безцеремонно в съзнанието ми. Всъщност, не го правя аз - страхът и мизерията сами проправят път, като и болката... ако знаете как боли!
   До мен има нож. Колко ме беше страх от него. А сега... той е единственото спасение. Но не, не!!! Онзи, у когото е туптящото ми, горещо сърце ще се върне, нали?... Кажете ми!! Не ме ли чувате??! Нали?!
   Ех, разбягахте се като насекоми! Остана само един. Човек, сврян в ъгъла, в най-далечния ъгъл на стаята. Дали в него е моето кървящо сърце, дали ще ми го върне...?!
   Дано!

Лесно

    Лесно ли слизаш по откраднати стълби?
    Страхливо ли крачиш към нечий керван?
    Пленяваш нещастните с изкуствени сълзи,
    но пътуваш, както винаги, сам.

    Лесно ли влизаш в чужди затвори,
    без да открехваш, дори малко, вратите?
    Страхливо вземаш от горящи обори
    красиви парчета от целта на стрелите.

    Не лежиш вече по гръб и засмяна -
    искаш да спиш, да останеш - за миг поне - няма.
    Лесно ли бе да оставя без мен да мечтаеш?
    Страх ме бе да съм с теб, когато желаеш.

    Уморих се от тъжен рев сред ръцете,
    търсещи само капчица дъжд!
    Искам да скрия в небето крилете,
    но, заедно с това, да остана все същ.

   Преплиташе се в храстите на съзнанието, когато реши да потанцува сам. Знаеше, че е тъжна гледка - по-тъжна от смъртта. Гонеше мечтите си в този танц, искаше му се, най-малкото, поне да ги настигне, за да им каже колко ги обича. Но те бяха по-бързи от него, затова и танцът му изглеждаше като прибързано заснета, размамзана снимка. Той знаеше това, но не му пукаше! Желаеше да открие истинското си съзнание - това, което може да контролира и сам. Колко неща искаше да постигне, но всички те му се изплъзваха, сякаш се опитва да лови риба с голи ръце. И продължаваше да разсмива сам себе си със своя собствен танц! Гледаше в огледалото и се смееше с пълен глас, като капките пот непрестанно влизаха в очите му, а него го болеше... наистина много! Озъбен срещу облика си в насрещната стена, той се кикотеше като подивял, очите му светкаха, а неговият мозък отказваше да му представя нереалните сцени от въображението. Можеше да размишлява, но не и да има въображение! Не спираше да спъва краката си един в друг и, падайки, целият се покриваше със синини. Но той не мислеше за това - като че ли го искаше. "Повече от всичко!!!", ми отговори той, както си стоеше в главата ми... и танцуваше.
     Ясно защо ме боли толкова главата. Може би, ако и аз се изправя и започна да танцувам, всичко ще се нареди по мое желание. Но може и да ми се случи същото като на него - съзнанието, мисълта ми да започнат да работят по инерция, без да мога да спра нито тях, нито себе си. По-добре да се спася от главоболието с някое лекарство и може дори да си дам сметка, че досега съм бълнувал(?). Сигурно ще разбера, че цялата тази история е просто една неосъзната фантазия. Да,... да... определоно ще трябва да взема лек за глава. Но съм сигурен, че, въпреки това, Той ще продължава да танцува, ако не в моя череп, то в кухината на някой друг - ще му показва ада и рая; жестокоста и милосърдието; любовта и омразата; страстта и смъртта; мечтата и желанието. Той ще определя представи в нечия друга глава, танцувайки и опиянявайки се от собствения си танц.